Бъркотия..обикновено това следва след много „безполезни” мисли
И питам се на глас дали всичко един ден ще се осмисли.
Дали животът ще придобие формата желана
Или всичко ще остане съдба мечтана?
И докога по дяволите ще играем роли чужди,неприсъщи,
Само за да се почувстваме за миг могъщи?
А когато нощем тъмнината ни обгърне
И светлината своя гръб обърне,
Тогава кой ще лъжем в очите слепи,закърнели,
Истински неща скоро не видели ...
Тогава следва да се позаровим там дълбоко в душата скрита
И да потърсим онази истина за много хора неразкрита-
че страх ни е да бъдем „истински” и верни на себе си дори
макат отвътре страстта да ни гори....
Страстта да бъдеш ТИ,да вложиш плам и жар в живота свой,
да правиш всичко с желание и хъс,да бъдеш своя собствен герой...
Но не – всеки де се бори за чуждо признание,
Без да отчита понякога своето обаяние...
А всеки е уникален,различен,луд,непривичен,
И понякога за обществените порядки нетипичен...
Изричайте го,хора,високо,на глас,
не се стремете да бъдете от обществото само една дипълваща част...
Дори с цената на усмивки тъпи,неразбрани,подли,мазни,
Не позволявайте да станете на себе си омразни...
Че лошо е да живееш чужд живот- обществено морален,
Всекиму угоден,но понякога за теб фатален...
Отвътре все някога ще те загризка
И от сърце и душа ще ти се прииска,
Да събудиш оназ искрица трудно разпалима,
Дори понякога неразличима...
Искрицата за истински неща,по детски чисти,нереалистични,
Според някои дори идеалистични...
Но какво ви пука,та животът си е ваш и ничий друг,
Правете с него всякакви експерименти на всички напук...
Предизвикайте ги,провокирайте в тях чувства и емоции забранени,
Но оставете след себе си хора към добро променени....
Та ... „бъркотията” сигурно никога не ще утихне,
Но ще съм щастлива и страстта ми да не стихне...
Да търся,да се намирам,да се губя отново,
Да се уча да започвам всичко наново...
Да любопитствам,да досаждам дори с въпроси
Като детенце,което за смислени отговори „проси”....
