"Тормозки" преди сън...

Мисли въртят ми се странни отново,

Но си мечтая да започна на ново.

Ще ми да оставя всичко минало настрани

И да погледна с нови, различни очи...

Но, уви, може би, аз съм ограничена,

В  своя собствена клетка уловена...

Блъскам си главицата често в огради железни,

Тормозейки се с мисли донякъде безполезни..

Кога ще постигна хармонията мечтана,

Кога ще бъда от просветление обляна ?!

Искам онова спокойствие да постигна,

че когато сутрин се навдигна,

отговори всякакви да имам

и от живота с цели шепи да взимам...

Искам душата ми вътрешно да танцува

И да спре да се торзмови и да умува...

Знам... ще стане някой ден прекрасен,

С усмивки и песни той ще е огласен..

Мъдрост, време, търпение – тез три неща да нужни всеки,

За да посрещне трудностите по житейските пътеки...

Докато аз ги постигна обаче,

Знам, ще има още много моменти, в които душата ми ще плаче...

Ще има гадости, прегради, тъга,

Но не мисля да превия снага...

Преди време си мислех на глас,

Че човек не би се предал пред никоя страст...

Но пораснах „голяма” , нещата се промениха,

И тези утопични „глупости” някъде се позатриха...

Реалността е различна.. и то за всяка душица,

Било то и за най-простата мушица...

„Положението” често ни се навират в носа,

А пък ние избягваме да погледнем Реалността...

Страшничко понякога се стичат нещата,

И всичко тръгва нагоре с краката...

Надеждата бяга и се крие надълбоко,

А светлината изглежда тоооооолкова нависоко...

Но точно тогава се случва Нещо различно,

Като не е задължително това „нещо” да бъде комично...

Настъпва Чудо – свежо, ново, непонятно,

Но все пак доста интересно приятно....

Чудото може да бъде човек, ситуация, миг, дори глас,

Важното е да оценим мига, но все пак- да не изпадаме с захлас...

Хубаво е да се насладим на момента красив, необикновен,

С приятни чувствта и положителни мисли зареден...

Та...милички мои познати, близки, приятели важни...

Изтриите сълзите от очичките влажни...

Искам да виждам истиснко щастие по-често,

За това се моля горещо...

Отворете очички лениви,

И посрещнете сегашните моменти красиви...

всичко, което желаем вътре е скрито,

с по-дебела обвивка покрито...

но който иска да го открие и съживи,

остава да следва само своите пориви...

Те пък ще събудят оназ скритата страст

И ще придадат желания в живота контраст...

Умората.. казва си думата вече

И мисли към своя свят да ме отвлече...

Реално наситени цветни сънища желая на всеки,

Който се е устремил към съновните, мистериозни пътеки .... J

Лудост ... или не ?!

Лудостта... е тази, която ме държи будна до среднощ,

Лудост, която ме завладява и не ме оставя, докато не й се подчиня и не тръгна след нея...вървя бавно, несигурно, но и любопитно..

Знам, че тя ще ми покаже нови неща, ще ме научи да не се страхувам... да екпериментирам, ще ми открие нови пътища.. Само трябва да я следвам, тя знае накъде върви, но не и къде точно ще стигне...  в това се крие цялото очарование.. Защото за нея няма граници, няма прегради, няма предразсъдъци, няма ги останалите хора, които да й натякват за всичко... .т.е има ги, но тя ги игнорира чистосърдечно.. без да има обидени и наскърбени... защото на нея всичко й е простено, та тя е Лудостта... кой ще й се сърди, кой ще я осмее, кой ще посмее да се подиграе с нея... никой, защото всички се страхуват... Макар и тя да е там, вътре, във всеки от нас, макар да я потискаме, отричаме, дори бягаме... а не трябва.. аз обичам да я следвам. Защо ли?  Защото винаги ми показва скрити неща... такива, за които дори не подозирам.. дори не смея да си помисля, че притежавамм... Лудостта е онази приятно луда частица, онази малка искрица, която пламне ли веднъж никога не угасва... Но искрица, без която е скучно, безинтересно и сиво.. А като си помисля, че всеки я притежава, но вътре в себе си я спотаява... Лудост... кой може да я разбере.. Пътуването с нея е лудо, диво, безметежно, прекрасно, различно и всеки път ново, истинско и приятно... тази вечер съм нейна пленница доброволно и хей на вече се чувствам доволно.. J

"Моите" малки Врабчета :)