неделя, 6 март 2011 г.

Лудост ... или не ?!

Лудостта... е тази, която ме държи будна до среднощ,
Лудост, която ме завладява и не ме оставя, докато не й се подчиня и не тръгна след нея...вървя бавно, несигурно, но и любопитно..
Знам, че тя ще ми покаже нови неща, ще ме научи да не се страхувам... да екпериментирам, ще ми открие нови пътища.. Само трябва да я следвам, тя знае накъде върви, но не и къде точно ще стигне...  в това се крие цялото очарование.. Защото за нея няма граници, няма прегради, няма предразсъдъци, няма ги останалите хора, които да й натякват за всичко... .т.е има ги, но тя ги игнорира чистосърдечно.. без да има обидени и наскърбени... защото на нея всичко й е простено, та тя е Лудостта... кой ще й се сърди, кой ще я осмее, кой ще посмее да се подиграе с нея... никой, защото всички се страхуват... Макар и тя да е там, вътре, във всеки от нас, макар да я потискаме, отричаме, дори бягаме... а не трябва.. аз обичам да я следвам. Защо ли?  Защото винаги ми показва скрити неща... такива, за които дори не подозирам.. дори не смея да си помисля, че притежавамм... Лудостта е онази приятно луда частица, онази малка искрица, която пламне ли веднъж никога не угасва... Но искрица, без която е скучно, безинтересно и сиво.. А като си помисля, че всеки я притежава, но вътре в себе си я спотаява... Лудост... кой може да я разбере.. Пътуването с нея е лудо, диво, безметежно, прекрасно, различно и всеки път ново, истинско и приятно... тази вечер съм нейна пленница доброволно и хей на вече се чувствам доволно.. J

Няма коментари:

Публикуване на коментар